Ръката ти се люби със косата ми

Ръката ти се люби със косата ми
под дъжд от падащи листа,
едно листо политна към полата ми
и върху нея затрептя.

Очите ти ме водят по безкраен път
и аз ги следвам в бяла тишина
Зърна на броеница очертават кръг-
във твоя шепот, влюбена жена.

Усамотени с теб се умълчаваме
в прегръдката на листопад.
Светът, защо ли да оповестяваме
с какво, защо, къде и как?

Когато погледите си пресичаме
един на друг безмълвно се обричаме.