Лятото догаря, във следи по плажа

По мотиви на „Лятото остана някъде далече”
от Камелия Кондова

Лятото си тръгва топло и солено,
по гердан от миди с пръсти трополи.
Беше ли безумно или беше смело,
аз да те целуна, ти да се смутиш?

Морски бриз отнася, споменът далече,
хвърля шепа пясък в моите очи.
Миг преди да тръгнеш роклята се свлече,
аз ли го направих, или беше ти?

Лятото догаря, във следи по плажа
и не знам защо ли, нещо пари в мен.
Лодката в която.., лодката с веслата
люшна се самотно на самотен кей.

Дюни опустяват и във мен е пусто,
в шепата си стискам песъчинка, две.
Лятото се шмугна под крило на гларус,
а във мен отекна писък на дете.