Вярвам до наивност

Над мен валят звезди. Така валят, че
земята се превръща в звездовал,
а аз не виждам нищо и пресичам
небето, тишината и нощта.

Пресичам разстояния, които
застават между мен и между теб
и вярвам безпричинно, до наивност..,
до болка, до припадък вярвам в теб.

В представата, че някъде те има
реален, некрасив и малко груб
и с всички недостатъци които
би имал абсолютно всеки друг.

Но само в теб да видя онзи пламък
за който да си струва цял живот
да следвам през космични разстояния
магията на твоята любов.