Обичаш да ти правя тишини

Април е някак тъжен и унил
и аз не зная как да го накарам
да се усмихне, въпреки че ти
обичаш босонога да те чакам.
Обичаш да ти правя тишини
в които само ти да се откриваш...
Дали да те повикам с „Остани”
или да те помоля да си идеш,
щом нишката разкъсана на две,
чрез възела не може да е цяла.
Ръцете ми, ах двете ми ръце,
понякога ужасно много страдат
от липсата, от падналия студ,
от всичко изживяно, не живяно...
Когато съм те викала без звук,
мълчанието в мене е крещяло.

0 коментара:

Публикуване на коментар