Приказка за лека нощ

Замръкнеш ли чедо в гори телилейски,
ще чуеш легенди и притчи библейски:
как кон вихрогон със копитата чатка
под Марко Крилати препасан със сабя.

Ще видиш как дрънкат синджири със роби,
изедник как българска кръв е поробил,
вълчица как вие и вика душата
до лютата рана на баш Караджата.

Как в утрини росни, червено мушкато
свенливо поглежда, тъй както когато
Румяна залюбила, с трепет в душата
на рамо Момчилово свежда главата.

Как менци подрънкват на ранина, сине
как с китка се кичат косите на либе
браздата как тежкото рало разсича
как бяла погача в пещта се допича.

Гордей се дете със духа на дедите,
преминал през времето, палил гърдите..!
И нека до края в очите ти свети,
онази звезда на апостола Левски.!