В жадния поглед на мъж

Щом се спъвам напряко и всяка звезда ми е камък,
щом небето е сън, а пък твойте очи са ми ласо,
посади ме в лоза, да извия снага до оттатък
и не мятай очи подир мен, а вържи ме за вятър!

Нека гроздове зреят по мене и знаеш ли, нека
да пропуквам в зърната от слънце, любов и от дъжд,
да прелее във бъчвите старото вино и нека
да отпия наздравица в жадния поглед на мъж!

Да събирам на капки дъха си по твоите устни
и прехапали святата истина гола до кръв
да звънят във кристала заключени моите мисли,
като перли блестящи дълбоко във морската глъб!

Улови ми звезда, улови ми във шепите вятър,
не затуй че си мъж или просто защото го искам,
а затуй, че когато отново изгрее луната -
само мойта ръка, само в твойта ръка..!
Друго нищо.