По крехкото сърце на есента

Когато ти си тръгна, опустях.
Пустях със дни, о не, пустях с години...
Пропуснах най красивите неща,
а аз копнеех само да те видя,

а аз копнеех сини небеса
и хладен дъжд във сухата пустиня.
Животът покрай мене отшумя
докъто осъзная, че те има.

Докъто осъзная че си тук,
че просто никога не си си тръгвал,
оставих в тишината някой друг
във празния ми поглед да се спъва.


Сега вали, сълза подир сълза
по крехкото сърце на есента.

0 коментара:

Публикуване на коментар