Противоречие

Не е въпросът, аз да те обичам
по някакъв си остарял модел.
Да те желая , ала всъщност да отричам
че моя сън от нощите си взел.

Заключила съм всички мои думи
в най- примерната маска за жена,
като онази босонога утрин
осъмнала край селската чешма.

Аз всъщност съм гора, която сбира
във клоните си диви ветрове,
и стихвам чуя, ли да ме зове
на твоя стих душата причудлива.

Докъто със сърцата си обичаме
е грешно любовта си да отричаме.