Дойде тъгата

четейки "Тъгата мина" от Мария Донева

От някъде далеч пристигна,
видя ме, че съм сам самичка.
Поспря преди да си отиде
и ме убоде с борова игличка.

Поисках да и върна жеста,
но нещо ме възпря, защото
реших че ще е просто грешка
и я челунах по челото.

Така внезапно се разплака,
че потъмняха ми очите.
Отиде си и със мъглата
примесиха й се сълзите.