Сега не те очаквам

Докъто те очаквах беше друго;
сезоните се сменяха чрез теб.
Мечтаех да се случиш като чудо,
внезапно като тътен, като ек.

Сега не те очаквам и е тихо,
една такава семпла тишина..,
пресъхва в мене речното корито
и книжките със стихове мълчат.

Но, ах, да знаеш колко ми се иска,
когато се събудя призори
една душа с любов да ме притиска

към себе си, към себе си или
тъй както тишината ме потиска,
най-после да заглъхна като стих.