Любов ценена и неоценена

Смъртта, без време, щом ще те помита,
нормалното с въпрос ще те попита
дали си бил любящ, дали във мене
си пазил пролетта да не повехне,

когато там във скритото начало
се отрази подобно огледало
една последна, счупена надежда,
че даже смърт не може да поврежда,

ни молец да прояжда, ни ръжда
шом носил си я в теб неопетнена
през всичките сезони и така

макар понякога смъртноранена,
но никога пълзяща във калта,
Любов ценена и неоценена.