Животът се изнизва като сън

четейки сонет №19
от Уилям Шекспир

Вретеното преде и този звън,
аз чувам непрекъснато край мене.
Животът се изнизва като сън.
Изнизва ни се, Дявол да го вземе!

Чекръкът се върти и няма как,
годините забързани не чакат,
а залъкът корав, присяда чак
изпратиш ли приятеля оттатък.

Но, ето там ликът му вечно млад
във моя стих оставя отпечатък,
като посипан сребролунен прах

Смразявай Време, цялата земя,
но ти не можеш да прекършиш злака,
щом всеки стих е вечен и крилат.