Среднощни размисли

Духна вятър и на сън
стресна птичите зеници.
Есента пристигнала, отвън
през прозореца ми цяла нощ наднича.
Не разпитвай, просто замълчи!
Този вятър е така мистичен,
аз отново ще напиша стих,
ти ще спиш до мене безразличен.
Ще пропуснеш вятъра, дъжда..,
ще пропуснеш топлите ми длани.
Те за теб изгряха, а сега
тихичко угасват неразбрани.
Вятърът се люшна и заспа,
моят стих се сля със листопада.
Любовта край мен прошумоля
и си тръгна без да ме погали.

Превод на руски:

http://lycki.blogspot.com/2012/02/blog-post_4321.html