Шепа пръст

На Иван - моя най-добър приятел,
който бе неделима част от живота ми.


Тази есен е толкова пълна
със раздяла и сива печал
и въздиша постелята жълта
до гърдите на мрамора бял.
А китарата тъжно запява
твойта песен, приятелю скъп,
тя бе твоя най-верен другар
в дни на радост и в дните на скръб.
Тази есен е толкова тиха,
само птици размахват криле
и очакват душата ти свита
с тях да тръгне без впряг и коне.
Шепа пръст в накипялата жал,
ще напомнят на теб и на мене,
че човек е напразно живял,
щом доброто, Живота отнема.