Откакто те създадох като стих
на тайните ми вечери, ме хулят
защото тишитната си смутил
на вятъра, луната и на тия,
които носят белег от жена
и сълзите умеят да прикриват...
Подкарвал си жребците на езда
защото стремената им утиват...
Виновна съм...Аз знам... Че ето тук
отляво ме пристяга чехълът,
че самодивското в кръвта не укротих,
че те раздадох на тринайсти в петъка.
Че късно се родих и че родих
на изгрева несбъднатите стихове,
че ти не бе от всички най – красив,
но бе от всички най- неутолимия.
0 коментара:
Публикуване на коментар