Неписан вселенски закон

Четейки „Светът е частот мен”
от Валери Рибаров

Свири вятър навън
в прокълнати комини
над животът затрупан
под преспата сняг
тежка сянка захапала
хлябът по ниви
разпилява в душите
на хората страх.

Чопли с нокти направо
в очите им празни
а в гърлата им вече
ни дума, ни стон.
Бог чедата ли свои
безумно намрази
или туй е неписан
вселенски закон?

За престъпника - титла,
богатство и слава.
За бедняка - страхът
за насъщния хляб.
Който няма,
животът го тежко
наказва..
който имал е
има
и пак...

0 коментара:

Публикуване на коментар