Мъката е дъно на море

Татко...В своя вечен сън унесен,
няма двупосочен път за теб.
Нашите сърца покрити с креп,
ще запомнят тази тъжна есен

след която всичко опустя
без очите ти небесно сини.
В твоята напукана бразда
бяхме татко, толкова безсилни!

Днес сме само плахи ветрове
преживели тежката раздяла...
Мъката е дъно на море.

Но светът не би могъл да е
свят на обич всеотдайна,
ако част от него ти не бе.