Не ми липсваш приятелю,
никак не ми липсваш.
Само дето понякога
в чувствата ми прииждаш,
като прилива който
към брега се повдига
и повлича след себе си
песъчинки и миди...
Аз не зъзна без тебе...
Да...Без тебе не зъзна.
само дето душата ми
като глетчер замръзна,
само дето през мене
ветровете минават...
Ту ме буря подеме,
ту ме дъжд запремята.
И не плача приятелю
Не...изобщо не плача.
Ти видял ли си някога
да заплаче палача?
Само дето сълзата
на клепача трепери...
Не...не зная чия е.
Просто...тя ме намери.
0 коментара:
Публикуване на коментар