по текст на Красимир Тенев
Сънливо утрото надзърна
в постелята ми от коприна,
зората хитро ми намигна,
понечих тебе да прегърна,
но нещо в мен се преобърна
почувствала дъха ти леден
и сякаш този миг пореден
от ласките ми те изтръгна,
а искам пак да те прегърна
и в люлката на този ден
свенлива аз, а ти смутен
със себе си да те загърна.
Но все за обичта ти жадна
вървя в пустиня безпощадна.
Превод на руски:
http://lycki.blogspot.com/2012/03/blog-post.html
0 коментара:
Публикуване на коментар