Не питам

Гледаш ме. Сякаш прощален
залезът хълма притиска.
Тръгваш по мръкнало
-демон на Врубел
нямаш ни покрив, ни име.
Утро протегне ли бяла пътека
пак Атлантида те вика.
Чайка над твоята мачта понесена -
пътя ти следвам.
Не питам.