В хоризонта на едно мълчание

В хоризонта на едно мълчание
по ръцете ми разливаш
дъжд от пролетта.
И нищо че си присмехулник.
В моите очи,
ти пак светулките събираш

Брегът ти ме докосва с пяна
В която вятърът занича...
Вечерните върби
потапят клони в лунна тишина,
а твоя бяг по моите коси
в предпролетно желание притихва.

0 коментара:

Публикуване на коментар