В хоризонта на едно мълчание
по ръцете ми разливаш
дъжд от пролетта.
И нищо че си присмехулник.
В моите очи,
ти пак светулките събираш
Брегът ти ме докосва с пяна
В която вятърът занича...
Вечерните върби
потапят клони в лунна тишина,
а твоя бяг по моите коси
в предпролетно желание притихва.
0 коментара:
Публикуване на коментар