В сълзата на капчука

Тръгвам вече-
времето минава,
ветрове в косите ми дъхтят.
Не, не питам колко ми остава,
нито в колко мигове живях,
но след мене стъпки на кошута
ще разказват с тайнствени слова,
как в сълзата на капчука
съм посяла своята сълза.