Веят още преспи февруарски

-Сам съм...Други няма! -
С взор като небето, ясно-син
рече Дяконът.- Но как да няма?
Всички ние с теб сме до един.

Веят още преспи февруарски,
вълчи вой в душите ни ечи
видим ли в очите им предателски
дяконовото бесило да стърчи.

А на него цял народ осъден...
Майко моя, съден без вина,
пее химн за твоя син отвъден.

И се носи над полята песента.
Гарванът подема я зловещо.
Плаче Майко, твоето сърце горещо.