Дочух мелодия. Протяжно
зовеше името ми във нощта,
погледна ме прозорецът тъй жално,
че нещо в мене затрептя.
Чия ли ласка проси тази
мелодия - самотница в нощта?
Защо се спря пред мен така,че
да ми напомня минали неща?
Прегърнах моята китара
и с таз мелодия така
изпяхме тъжната балада
за раздялата и любовта.
Заплакаха звездите нежни,
заплака бледата луна,
а аз с мелодията тъжна
оттук нататък заживях.
0 коментара:
Публикуване на коментар