Прощавай моя неродена,
недокосната от светлина,
от ласки майчини лишена –
свидна,моя дъщеря!
Прости за стиснатите сълзи
в миговете на раздяла
и за душевните недъзи,
които те онеправдаха.
че беше време за любов
и мигове за споделеност,
а аз избрах за цял живот
да чувствам майчина потребност,
която като воденичен камък
над душата моя да тежи
и на делника ми жалък
изтисква сухите сълзи.
Превърнах се във нощтна птица
с отчаяно разперени криле,
а невъзможният ми писък
броди из отвъдни светове
0 коментара:
Публикуване на коментар