Не те познавах...

“Вися сега на кръста и със жал
от него гледам вашта паплач мръсна.
И с устни питам: кой ме е предал,
не вярвайки,че утре ще възкръсна?”
Д. Дамянов



Не те познавах докъто бе жив,
но днес, ей тъй от нищото изникнал
прочитам всеки твой написан стих
и неусетно със гласа ти се провиквам:

“Елате бури,вихри,студове!
Торнадо извисете до небето!
Със силата на ваште гласове
разхвърляйте звездите из полето!

Налейте във бокали мойта кръв,
наздравици да вдигнат враговете,
затуй че във часа на мойта смърт
угасна и звездата на поета!

Но вижте там в очите на скръбта,
как лумнали огньовете ми светят!
Прокудена се връща любовта,
а злобата по дирите ви крета.”

Не те познавах.Бях почти дете,
но целият ти лик пред мене светва,
и виждам те с душата на поет
да шепнеш лютата си клетва.