Защо?

Омръзна ми от срещи със сластта
в очите на случайните мъже,
импулсът зноен на плътта
да пари техните ръце.

Омръзна ми фалшив интериор,
сатенен блясък,кадифе и руж,
да ме замайва аромат на пот
примесен със “Шанел” – парфюм.

Омръзна ми безкрайната надежда
да ме крепи в минутите на скръб
и пак напред да ме повежда
от безизходица прокаран път.

Пред бляскави величия да свеждам
очи в които зъби се гневът,
но пак смирено да поглеждам
на банкнотите в ръцете им цвета.

А искам! Колко много искам
“Любима” някой да ме нарече,
до сърцето си да ме притиска,
когато ме връхлитат страхове.

За него да съм цялата вселена,
за мен да е единствен на света.
Кажете ми защо все тъй от мене
отвръща погледа си любовта?