Когато...

Когато в сънят си
покорно се сгуша
на тихите пазви
в нощта,
аз чувам дъхът си
и тъй лъкатуша
подобно
искряща сълза.
Но после се спирам
и плахо съзирам
златистокафяви очи.
Отново заспивам,
защото разбирам
това,че до мене си ти.