Окаляно небе

четейки текста "Сълзите на небето"
от Надя Христова

Душата ми се мъчи с векове
от злобата, от користта,
от нищетата
и аз едно окаляно небе
от черни птици,
чистя си душата.
Сега проливам
толкова сълзи,
изтупвам се
от хорските омрази,
в очите ми се гърчи и тъжи
светът във тинята нагазил,
а там съзирам
теб, дете-
една самотна,
бяла птица,
ръцете ти
досущ като криле
протягат се
в очакване да стигнат
едно парченце
чиста синева
с една надежда-
слънчево начало...
Надникнеш ли
във моята душа
ще видиш всичко
за което си
копняло.

0 коментара:

Публикуване на коментар