Да помълчим

Да помълчим!
Да помълчим във тишината
като звездите хладни и студени,
но виж лицето на луната
и моите очи смутени!
Каквото съм докоснала ще пламне
под огъня на мойте пръсти.
Целунеш ли ме с устни жадни
душата ми без страх, ще се прекръсти.
Ухае на любов земята
и тръпне цялата вселена,
търкулва се по бузата сълзата
от тихата ми обич сътворена.
Да помълчим
като във храм вековен
преди да тръгнем
в пътя си съдбовен!