Щом по теб съм полудяла

Ти си моя обич цяла,

щом по теб съм полудяла.

Гледам нощната зорница,

тази чудна хубавица

как наднича и ревнува,

че сърцето ми лудува

Като птиче в небесата

е мечтата ми крилата-

щом до мен застанеш ти

любовта ми да те улови.

Природата на чудната менталност

В диалог с Росица Петрова

по повод на „Щом по теб съм полудяла”

Останах от душата ти покъртен –

сред тежката си карма беше бяла.

Реших чрез теб да стана простосмъртен,

но да пресъздам любовта ти цяла.

Подобно на среднощната Зорница

ти бе емоцията разпиляла,

но взех парче от твоята ресница

и в светлина видях те полудяла.

Свенливостта зад миглите наднича,

но чрез метежна ярост тя ревнува –

по този начин знае да обича

и затова тъй честичко хитрува.

Почувствнах силата ти на сърцето

и точно тя предаде ми искрица,

която изтъка за нас Небето,

превръщайки ни във ментална птица.

Простряхме над Съюза Небесата –

ритъм космичен, който тук долови,

достига с идентичност до сърцата,

защото може тя да се долови.

Природата на чудната менталност,

проникнала някъде дълбок в теб,

очертавайки общата сакралност,

ме преражда, за да си остана Феб.

В сакралното ти пак си моя Феб
В диалог с Валери Рибаров
на текста "Природата на чудната менталност"
Когато се докоснах до луната
небето с облекчение въздъхна,
защото във очите на жената,
открило бе пътека простосмъртна,
която в своя дъх космополитен
изпреде тънка нишчица ментална.
Съюзът е със стъпчици ритмичен
и устойчив във блясъка кристален.

А аз като пътуваща комета
към теб Сърце, отворено за мене,
побирам в шепи цялата си вечност
с охлузени от падане колене,
с емоции разхвърляни на пъзел
които пренареждаш в мен и в теб
и виждам как, развързал сложен възел
в сакралното ти пак си моя Феб.