На тръгване в дланта ми сложи
една изкряща, сребърна халка,
целуна пръста ми и рече:
-Носи я тук през вечността,
и всеки път,когато я погали
кафявото на твоите очи,
гласът на моите скрижали
в душата ми ще зазвъни
и няма да ми тегне самотата
щом знам,че в мислите си с мен,
щом свързва ни на пръста ти халката
с блясъка си посребрен.
- Любими мой...Като светиня,
ще пазя символът на любовта,
че обичта ми не е милостиня,
а заслужена от твоята душа
0 коментара:
Публикуване на коментар