Да бях поне си блузата свалила

Да бях поне си блузата свалила,
че бе до мен,а тъй далеч,
а после със очи на самодива
да те подмамя да ме призовеш.

Да бях посегнала да те докосна
не би на допира ми устоял,
повела бих те във посока
за която само си мечтал,

аз щях по кожата ти да попия
и по вените ти, тъй да потека,
че в сетивата ти магия
най-сладостна да сътворя.

Да бях...да бях,но не помръднах
като вкаменена статуя стоях,
защото от очите ти ме лъхна
укор за от мене сторен грях