На поета

Каквото и да кажа аз
поетът вече го е казал
с отправен към небето глас
и търсещ за душата си пощада.

Той от незримото направил зримо,
на бездиханното дарил живот,
в едно сърце до смърт ранимо
побрал любов и нелюбов.

А аз какво? Една мембрана
чувствителна на всеки звук
с душа подобна на камбана
отекваща в горещини и студ..!

Отново и отново препрочитам
душата на един поет
той мен самата сякаш е цитирал
във всеки стих, в куплет подир куплет.