С ръце притулваме звездите

Душите ни една чрез друга
ликуват в благодарност,
че нощите ни тъй опиват
със свойта всеотдайност.

Докосваш ме със пръст и ето
утихват даже ветровете,
насън проплаква в мен детето
прокудено от световете.

Пак стреснато очи отварям
да срещна погледа ти дето
приласкавайки ме укротяваш
забързаният ритъм на сърцето.

С ръце притулваме звездите
да не смущават нощите ни щури
какво като шушукат зад гърба ни-
и казват,че душите ни са луди?