Макар,че още съм хлапе,
което от душата ти краде
вървя в пътеката основна
с отрова във душата си греховна
защото ме превърна във жена
с трептяща във окото ми сълза
съдбата ми със злоба пълна
повеждащаща в пътека стръмна.
И срещайки по пътя си сластта,
превръщам се в чудовище –жена
без страх,без радост, без адрес
единствено излъчваща финес,
със който сетивата ти опивам
и чувствата ти в океан събирам...
Макар да знаеш че хитрувам
отново във душата ти нахлувам.
0 коментара:
Публикуване на коментар