Тръгнем ли утре в различни посоки

по текст на Нелсан “ Късно е”

Бяхме едва седемнайсет годишни
с плахи - по детски невинни очи,
думите спираха някак излишни,
чувства бушуваха в нащте гърди.

Ти ме целуна под тихата стряха,
сълзите пълнеха наште очи,
Утре-то носеше вечна раздяла
/проумявах го аз,не вярваше ти/

Днеска ни срещат откраднати мигове
щури въпроси ни будят в съня:
Може би днес не е толкова късно?
Втори ли шанс ни се дава сега?


Тръгнем ли утре в различни посоки,
пак ще пустее в наште души,
а безспирният дъжд от въпроси,
ще глъхне в мойте и твойте очи.