Под златната ви полировка на поети

Къде сте истински поети,
събрали в шепите си жар?
Звездата ви, която свети
сълза отрони с тежка жал
и с усет на самотна птица,
кръжи в отчаяната нощ,
затуй че поетичната десница,
погуби свойта жива мощ,
затуй че вашите химери
простират жалки пипала
към сводници и лицемери
с угодническа суета...
Напира гневната ми рима
"безумци" пред чия врата
търгувате душа ранима
без срам, без свян и без вина?
Под златната ви полировка на поети
душата ви ръждясала не свети.