От топлината ми вземи

Студено ти е,
а изгаряш,
във вените
кръвта ти се смрази.
Ела...
Гушни се в мене
и от топлината ми
вземи!
Трепериш в мрака
изоставен.
Приятелю,
подай ръка!
Не искам сам и
тъй нещастен
да те посрещне
вечерта.
Затуй до тебе
ще приседна.
Цигара?
Ето...запали!
Дали над теб и мен
съдбата
все някога,
ще се смили?
Дали душите
ни са грешни,
че обладава ги тъга?
А може би са
толкоз вечни,
щом сила черпят
от това
да пазят свято
любовта си
дори дъхът
им да гори...
Отдадени докрай
на обичта си,
забравяме
за себе си дори.