Мои мигове - буйни коне

Мои мигове - буйни коне
със развети от вятъра гриви
вас ви времето алчно краде
и превръща във спомени свидни.

Вас ви блъскат и огън и студ
и отнася пожар недолюбен
после следващи в пагубен смут
ме приветстват из път непринуден.

Мои чувства в безликия ден,
не забивайте нокти орлови!
Тези спомени свидни за мен,
са красили живота ми с обич.

Всеки миг е във мене пулсирал
като трепкаща, малка звезда
и сълзата в очите ми сбирал
и оставил в душата следа.

Но един заблестял е над всички
и живее в сърцето ми там-
дето клони зелени разлистил
следва дните ми с тиха печал.