В името на любовта

Тегне в старата топола
уморена есента,
зимата безстрастно гола,
ще я срещне в самота.
А на мене ми е топло
и уютно с мисълта,
че те има,че ме има,
че ни грее любовта.
И когато в нежна пъпка
се разтвори пролетта
искам в твоята прегръдка да
усетя радостта,
за да мога цяла вечност
през беди и суета
да опазя своята човечност
в името на любовта!