Смъртно ранена мечта

В тази делнична, тиха поема,
разделила ръцете ни пак,
аз не знам накъде да поема,
за да стигна желания праг -


там,където душите да срежат
междина между тебе и мен:
на милувката в сладка одежда
да достигнем любовния плен.


Аз не знам накъде да поема
и закотвена в свойта тъга,
по мечтата ми смъртно ранена,
ти изпращам поредния знак.


И дано...и дано оцелее
сред безлюдните лепкави дни,
че пред твоето име немее
и единственно него шепти.


А когато достигне до тебе,
приюти я в душата си - там…
Само нея аз имам за тебе-
една смъртно ранена мечта!