Булото на младостта

Колко много ми донесе
булото на младостта:
пълни арки с птичи песни
необянти небеса.
Подарявах,разпилявах,
не оставих ни едно
въгленче, за да ме топли
да я спомням със добро,
че в наивната си глупост
вярвах,ала вече не-
щастие е не е лудост
да дадеш на птицата криле,
на пострадалият - обич,
на гладуващият - хляб,
на приклещения в обръч-
тих простор и небеса...

Колко много ми отнесе
булото на младостта,
спусна своите завеси
и помаха със ръка.
Птицата далеч отлитна,
ситият не помни глад...
Някой тихичко ми вика,
туй ще да е Старостта.