Кръвта ми още те зове

Да бъдеш сън?

Не искам!

Не сега,

когато още мога да обичам,

когато иде пролетта

и аз към тебе устремена тичам!

Да бъдеш спомен ли? О, не!

Не искам спомени да ме оплитат!
Кръвта ми още те зове
и още искам да те имам.
Бъди сега, бъди стихия,

бъди и придошла река,

но да зная, че те има

в живота ми, в минутата, в мига!

Презирай ме, мрази ме ако щеш,

побъркай всяка моя мисъл,

но присъствието ти да чувствам днес,

за да придавам на денят си смисъл!