Душата ми душата ти обича

Душата ми душата ти обича,
а твоята на мен се врича.
Защо тогава разделени
оставаме и даже примирени
поемаме ярем на грехота,
повеждаща ни в път на самота.
И уж съм твойта дама,
която те дарява с ведрина,
а ето,че отново драма
пресича нашата съдба.
Без шанс да сетим тържество,
отказваме духовно тъждество.