Наследство

Какво да ви оставя дъщери,
с какво ще ме запомните не зная?
Дали пък не със гневните очи,
отправени към хорската неправда?

А може би със двете ми ръце,
така отрано още загрубели!?
Те нивга не изглеждаха добре.
Не ги помнете! Мътните ги взели!

Самотната ми, пареща сълза
навярно тъжен спомен ще събуди.
Не бива да ме помните с това,
сълзата значи, неумение да губиш.

Едно наследство искам да ви дам -
света на стиховете ми сърдечни.
По нишката им тръгнете ли знам,
ще бъда във сърцата ви, аз вечна.