Какво е за тебе светът

Годините тежка умора
на плещите мои тъчат,
когато любимите хора
поемат обратният път,
когато коварна раздяла
докосне душата ми там,
където подобно на клада
любовен е огън горял.
Угасват в очите звездите
тъй както угасва денят,
когато дори за мечтите
не достига ми даже дъхът,
когато във моите длани
пространството празно гнезди
и мигове вечно желани
увисват в несбъднати дни.

Аз искам сега да те питам:
“Какво е за тебе светът?
Дали е вода лековита
или омразен недъг,
във който сълзи и любови
се ширят по прашният път
и склещени в общи окови
сърцата ни вечно гнетят?”
Когато в душата ми спираш
там искам любов да съзреш,
но мъртво е моето име
и всичко сковано от скреж!
Студени са моите длани,
в косите ми вятър бучи,
проклето бездушие мрачно
е скършило всички мечти.
А ти си мечтание тихо,
вълшебство във свят от лъжи
и търсиш любов споделена
във моите празни очи.