Сърцето ми самотно като бурен

Сърцето ми самотно като бурен,
зъзне в студ от вятъра обрулен
и става твърдо като камък
остана ли без твоят пламък
Над твойте думи тук мъдрувам,
но как сред пламъка им да танцувам
когато користта ужасна
по пътя става тъй опасна,
тогава нашето приятелство
превръща се във Кастанедово гадателство.
Доскоро в погледа наслада
излъчваше душата ми тъй млада
и носех във върцето сила,
която правеше ме мила,
а днес като приятели
успяваме да бъдем пак ваятели.

0 коментара:

Публикуване на коментар