Кога душата се преражда

Какво би бил един Граал
без съградения му свят олтар?
Една забравена и празна чаша
горчилото от себе си поднася
към устни плътни от печал
без пристан тих и без олтар...
Нали душата се преражда,
когато утолява свойта жажда,
отпивайки от чашата с балсам...
и свят, когато си създал
където само две души
да срещат своите лъчи.
-На моето сърце си господар,
щом правиш от душата ми олтар.