Ти беше скитникът бездомен

Ти беше скитникът бездомен
с китара бродещ по света,
любов стаил за свят огромен
и пеещ с жар за обичта.

Не спря за миг да си починеш
забързан в делничната суета,
решил преди да си отидеш
да отдадеш на всеки доброта.

В душата ти мечта гореше
догонваше я всеки ден,
с вечно чакащи въпроси
отговор за идещият ден.

А днес те срещам променен-
с коси сребристи, без китара,
достигна ли целта на своя ден,
опазвайки мечтата стара.